Нова Зеландия

   Нова Зеландия се намира в югозападната част на Тихия океан. Състои се от два големи (Северния и Южния) острова източно от Австралия и множество по-малки острови (Стюарт, Снърс, Грейт Бариър, Чатъм, Антиподи, Кърмадек и др.) Островите Токелау, Кук и Ниуе също са владение на Нова Зеландия.

    По-важни пристанища са Уелингтън, Окланд, Дънийдън, Тауранга и Кристчърч.

    Нова Зеландия е заселена от маори. През 1642 г. е открита от холандеца А. Тасман, а през 1769 г. частично проучена от Дж. Кук.

    През 19 век започва британската колонизация и през 1840 г. е обявена за британска колония. През Първата и Втората световна война участва на страната на Великобритания. През 1931 г. съгласно Уестминстърския статут получава независимост в състава на Общността. Нова Зеландия е членка на ООН от 1945 г.
    Над 3/4 от островите са планински - най-високи са Южните Алпи на Южния остров (връх Кук - 3764 m)с вечни снегове и ледници, фиорди по бреговете. В средната част на Северния остров има вулканско плато с действащи вулкани и гейзери, гореща минерална вода. Климат от умерен до субтропичен морски (средна месечна температура 5-19 оС, валежи 400-5000 mm годишно). Реките са пълноводни, а повечето езера са от вулканичен произход. Планински гори и ливади. Много ендемити. На територията на страната съществуват 10 национални парка (площ над 2 млн. ha), 2 морски парка, 155 резервата (обща площ над 230 хил. ha) и др.

    Земетресенията са често срещани природни катаклизми.